You are currently viewing 105 години от рождението на Стефан Паунов
Стефан Паунов

105 години от рождението на Стефан Паунов

Днешният ден бележи юбилей от рождението на една от най-изявените, знакови личности в локомотивския летопис. Това е Стефан Паунов.

Той е роден на 18 октомври 1916 г. Израства на емблематичната за клуба ни улица „Митрополит Панарет“, опасваща източния склон на Стария град. Именно там, в сърцето на Пловдив, прави първи стъпки във футболната игра – редом с приятели и връстници, живеещи в същия квартал. Години по-късно те ще изградят един наистина легендарен тим.

Макар да израства в клуба на своя квартал, „Спортклуб“, Стефан Паунов в най-ранните си години не се състезава за него в първенството на Пловдив. През лятото на 1933 г. обаче е неофициално включен в тренировките на мъжкия отбор на „Спортклуб“. Завръщането му в родния тим е въпрос на време и се случва в началото на 1935 г.

Това става в съдбовен за съществуването на клуба момент и съвпада с връщането и на други спортклубски юноши, разпилени по останалите пловдивски клубове. От този момент един от най-славните тимове, които Пловдив ще познава, започва да пише първите страници от своята история. В края на 30-те години отборът има за треньор Иван Паунов – най-големия брат на Стефан Паунов. По същото време средният от братята, Александър Паунов, става член на управата на клуба, включително и негов председател.

В представителния тим на „Спортклуб“ Стефан Паунов се изявява като атакуващ полузащитник или нападател. Бележи често, създава положения за своите съотборници. Той е борбен, непримирим, сърцат играч.
С течение на годините той и почти всички останали от отбора превръщат своите имена в легендарни. Ставайки включително и капитан на тима, Стефан Паунов играе до 1950 г. за „Спортклуб“ (преименуван на няколко пъти след 1944 г.). Да, той защитава фланелката в червено, черно и бяло цели 15 последователни сезона – само и единствено отдадени на родния клуб!

През 1951 г. идва моментът за оттегляне от терена. Но не от футбола или от „Локомотив“: Стефан Паунов, заедно с доскорошния си съотборник Георги Киров, започват да тренират юношеските формации на „Локомотив“ Пловдив.

На следващата година Стефан Паунов встъпва и в ръководството на клуба, отговаряйки за юношите.

Уверено тръгнал по пътя на треньорската кариера, постепенно Стефан Паунов започва да подготвя и мъжките тимове. Той става помощник на Георги Генов в един от най-успешните периоди на „Ботев“. Включително и под неговите грижи развива своя талант Георги Аспарухов, докато играе за тима, отбивайки военна служба.

В средата на 60-те години Стефан Паунов става треньор на „Спартак“ Пловдив. Както и при състезателната му кариера обаче, завръщането в родния тим е въпрос на време.
Това се случва през лятото на 1967 г. И, точно както при завръщането му в родния тим като играч, моментът е един от най-съдбовните в клубната история.

От една страна, „Локомотив“ вече не разполага със собствен стадион, тъй като дотогавашното игрище на Сточна гара е разрушено, а изгледите за построяване на ново са неясни.
В завършилия през юни шампионат „Локомотив“ заема 11-то място, недалеч от изпадащите. След неговия край двата големи местни съперника, „Ботев“ и „Спартак“, заедно с „Академик“, формират „Тракия“. В този отбор, по разпореждане на ръководството на спорта в Пловдив, трябвало да преминат и двама от най-изявените състезатели на „Локомотив“ – националите Христо Бонев и Станчо Бончев.

Както старши треньорът на „Тракия“ Васил Спасов заявил пред местния “Отечествен глас“:

„Като старшия треньор на футболния отбор на „Тракия“ аз посрещам това обединение като твърде положителен факт. За основа на отбора се взема съставът на „Ботев“. В отбора са включени и състезатели от бившия „Спартак“, начело с Дишков, Момин и Убенов. Очакваме да дойдат също така Бончев и Бонев. За такъв отбор може само да се мечтае, нали?…“
(26 юли 1967 г.)

Очевидно, моментът е такъв, че бъдещето на черно-белия клуб изглежда белязано от неяснота и тревога: без стадион, с отбор далеч от най-добрата си форма, с чужди попълзновения за заграбване на двама от най-добрите състезатели.

Именно в този момент Стефан Паунов поема поста на старши треньор и произнася думи на кураж, мобилизация и вдъхновение:

„Да се залегне къртовски и ръка за ръка, с взаимна обич и уважение – ръководители, треньори и състезатели да се изправят с целия си ръст срещу всички трудности в организация и подготовка, за да може отбора на „Локомотив“ – Пловдив, да превъзмогне всичко и заеме мястото, което му се полага по игра и възможности.“

Съвсем скоро след назначаването на Стефан Паунов за старши треньор обаче, клубното ръководство взима решение да привлече на този пост по-опитен специалист предвид твърде неясното положение на тима. Това е столичанинът Петър Аргиров. Стефан Паунов е определен за негов помощник. Той бързо въвежда столичния треньор в локомотивската атмосфера и светоусещане – дотолкова, че новият треньор на „Локомотив“ заявява в първото си интервю за „Отечествен глас“:

– Как посрещате окрупняването на пловдивските физкултурни дружества и по-специално какво отражение ще окаже то върху пловдивския футбол?
– Новото дружество “Тракия” се очертава с мощни представителни отбори по различните видове спорт. Колкото до футбола, аз имам свое мнение. Привличането на едни от най-добрите пловдивски футболисти в един отбор не е още гаранция за създаването на най-силен състав в страната и за една продължителна негова хегемония в българския футбол. Също така е погрешно мнението у някои, че центрирането на силите в “Тракия” ще отслаби другите пловдивски отбори.
– Създаването на “Тракия” намалява ли шансовете на “Локомотив” в предстоящия футболен сезон?
– Абсолютно никак! Локомотивци притежават едно оръжие – голямата любов към дружеството и високият спортен морал. Аз съм отскоро тук, но веднага почувствувах силата на колектива, начело с треньора Ст. Паунов.
Подготовката се води извънредно сериозно и съзнателно. Елементът, залегнал в нашите планове – за насаждане любов към дружеството, фактически отпада, тъй като всички са единни и амбицирани да свирят в това първенство първа цигулка…“
(28 юли 1967 г.)

След като Стефан Паунов добива опит като помощник и старши треньор, идва моментът самият той да дебютира и като наставник на „Локомотив“. Това се случва през сезон 1968/69 г. А Стефан Паунов посреща с чест това предизвикателство – до такава степен, че този сезон се оказва не просто добър, но и най-успешният в дотогавашното представяне на тима в елитната група. Черно-белите завоюват бронзовите медали – за пръв път изобщо в клубната история! В тима блестят редица славни играчи, начело с Христо Бонев. Сред тях е и Тодор Паунов, синът на Стефан Паунов.

Този паметен за тима сезон, 1968/69 г., поставя началото на един от най-успешните периоди в летописа на „Локомотив“. А през него черно-белите са предвождани от личност, чиито разбирания за футбола, човешкият му морал и доблестта служели за пример на поколения локомотивци.

Именно за него, Стефан Паунов, припомняме днес с думи на благодарност и почит – навръх 105-годишнината от неговото рождение.