Един от най-великите футболни клубове у нас навършва достолепна възраст днес. Локомотив Пловдив ще отбележи 90-годишен юбилей тази вечер с купон на своя стадион в парк Лаута от 21 часа. Големите тържества обаче ще бъдат по време на празника на града 6 септември.
През тези 90 години Локомотив се утвърди като една от емблемите на Пловдив. И не само, заради плеядата големи майстори с топа, а защото стана истинска институция в живота на града. Неслучайно в периода от създаването си Локо се приема като абревиатура на Любим Отбор на Културната Общественост. Създателите на клуба са хора от градската интелигения. Съвсем естествено бе големите представители на Пловдив в културата, медицината и обществения живот да са част от черно-бялата идея. Локомотивци могат да се гордея, че част от общността им е един от най-великите родни творци – Георги Божилов (Слона), чиито слова “Черно-бялата фланелка се облича на душата, а след това на тялото” ще пребъдат във вечността. До Слона на Голямата къща на мачовете на Локо винаги бе неговата съпруга – неповторимата актриса Катя Паскалева. Част от общността са Стефан Мавродиев, големият поет Добромир Тонев. Сподвижниците на Слона от световно известната група на пловдивските художници Йоан Левиев, Христо Стефанов и Енчо Пиронков, чиято внучка Цветана Пиронкова прослави страната ни по кортовете на планетата. Наследниците на Слона и Ди Киро Трифон Неделчев, Станимир Видев, Кольо Карамфилов. Именно по идея на Кольо К. и синът на Трифон Неделчев Николай бе създадена благотворителната изложба Черно и бяло, която стана традиция да се провежда от 2013 г. като част от инициативата Черно-бяла Коледа.
Към видните представители на общността няма как да не добавим професор Атанас Джурджев и Иван Коджабашев. Но най-голямото богаство на Локо е уникалната сплав между интелигенция и обикновените хора. Тях Локомотив ги обедини в една голяма черно-бяла идея, която живее и днес. Предава се от баща на син и от поколение на поколение.
Черно-бялата общност може да се гордее със своята славна история, през която никога не изостави любимия си клуб, независимо дали се намира в период на възход или падение. Именно тази необяснима за други отбори преданост, е нещото, което отличава Локо с останалите футболни общности у нас. Два факта в съвсем близкото минало са особено показателни за тази уникална любов. През 1999 година черно-белият клуб бе спасен от разпадане от сдружение между бивши футболисти и фенове. 15 години по-късно две фенски сдружения успяха да измъкнат до спасителния бряг любимия си клуб.
Всичко започва на 26 юли 1926г., когато на тържествено обединително събрание, провело се в едно от духовните средища на Пловдив – читалище “Иван Вазов”, двата спортни клуба “Караджа” и “Атлетик” се слели в един под името “Спортклуб”. За клубни цветове се избрали червеният, черният и белият, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 25 юли 1926г. била утвърдена като дата на основаване на Спортклуб, а впоследствие годината 1926-та щяла да бъде вписана и в неговата емблема.
Съобщението до обществеността тогава гласи: „Спортклуб се роди, за да осъществи волята на болшинството от гражданите на източната част на Пловдив. Нека създателите му – онези млади, пълни с енергия и пламенност ентусиасти, не забравят тази воля, тя е: чрез физическо възпитание да онравственим младежта. Да калим тялото, да поставим в него здрав дух и желязна воля – да създадем от младежта изискани във всяко отношение граждани – утрешни пионери за обществена и културна дейност, които ще ратуват за издигането на забравената от всички източна част на Пловдив – някогашен извор на творчество и напредък.
Ето, това е нашето вдъхновено начало. Раждането на Спортклуб донесе израза на нов обществен живот за нас.”
Пътят на черно-белите не е никак лек. След ужасяващото земетресение, разтърсило Южна България през април 1928г., Спортклуб останал без игрище, тъй като там се заселили пловдивски граждани, чиито домове стихията погубила. Въпреки настоятелните си постъпки пред Общината и централните спортни институции да изпълнят тяхното законово задължение относно отпускане на градски парцел, клубът преживял без собствено игрище повече от две десетилетия.
Съвременната история на Локомотив започва през 1951 година след серия от обединения, вследствие на кардиналните промени в държава и общество след 1944 г. Плеяда мастори на топката радват десетките хиляди привърженици на тима през годините. Истинският възход обаче започва с две големи имена. Футболният гений Христо Бонев и великият треньор Димитър Григоров. Именно Григоров вижда уникалните качества на Зума и започва да го налага. Двамата начертават пътя на Локомотив за десетилетия напред. Христо Бонев пък извежда Локомотив от рамките на Пловдив и го прави национално и европейски значим клуб.
Няма да бъде честно, ако тук не споменем първопроходците Атанас Велчев, Климент Гичев, Тодор Атлиев, Христо Бъчваров, Ито Попов и останалите им сподвижници. Голямото обаче започва от Зума!
За по-малко от десетилетие с капитанската лента Христо Бонев извежда Локо до сребърни медали и три пъти до бронзовите. Самият Бонев става първият пловдивчанин, който е капитан на националния отбор. Зума е с основен принос за класирането на държавния ни тим на световните финали в Мексико 1970 г. и Германия през 1974 г. Неговият световен талант е признат от гениите Йохан Кройф и Франц Бекенбауер.
В началото на 70-те години са поставени здравите темели и на великата черно-бяла школа. Красимир Манолов става европейски шампион за юноши през 1974 година. Академията ражда големите майстори Ружди Керимов, Николай Курбанов, Георги Фиданов, Красимир Чавдаров (Джикана), Веселин Балевски. Идва и златното юношеско поколение на Аян Садъков и Едуард Ераносян, следвано от Георги Йорданов (Големия чесън) и Христо Колев (Бащата). Триумфът на школата е през 1986 година, когато в националния ни отбор са трима представители на академията от Лаута – Садъков, Бащата и Йорданов.
Първият от най-значимите успехи идва на 1 юни 1983 година, когато Христо Бонев вдига Купата на Съветската армия. Фортуна нямаше да бъде справедлива, ако не бе донесла и шампионската титла на Лаута. Това стана 21 години след първия трофей. На 8 май 2004 г. Локо бие Славия с 3:2 у дома и се окичва със златните медали. Никаква случайност няма във факта, че честта да изведе родния си тим до жадувания от поколения локомотивци блян, се пада на неговата рожба Едуард Ераносян. Огромен е приносът за титлата и на покойният президент Георги Илиев.
Сега Локо отново е устремен напред. Клубният комплекс в Лаута е на път да стане един от най-модерните у нас, благодарение на инвестициите на президентът Христо Крушарски, а преди него и на предшественикът му Константин Динев, който първи след периода на БДЖ вложи пари в базата.

Представителният тим стартира в новото първенство с големи надежди. А черно-бялата общност отново е сплотена.
Честит юбилей!

Автор: Дончо Донев, в-к Марица