Дербито и Прозвището

Дербито и Прозвището

(Тази статия бе написана непосредствено преди финала за Купата на България. Поводът бе покана от списание „Нула32“ за участие в юнския брой, посветен на пловдивския футбол. Статията обаче бе отхвърлена като неподходяща. Декларираните мотиви за това, както и позицията на Клуба на привържениците на Локомотив за този брой на списанието, ще бъдат публикувани утре.)

* * *

Във футбола, всяко „вечно съперничество“ е разнопосочна надпревара – отвъд терена, то разгорещява приятели, поражда шумни препирни на колеги или съседи, страстта на този мач трепти във въздуха, той мобилизира емоционалната енергия на цели общности.

Класическо градско дерби, мачът Локомотив – Ботев, по установил се напоследък израз, бива наричан „Битката за Пловдив“, а медиите нерядко определят победителя като „Господаря на Пловдив“.
И наистина е така: който спечели футболната битка, печели правото да крачи гордо до следващото дерби.

Затова и след победа може да се чуе как състезатели или привърженици, от единия или другия клуб, употребяват това прозвище – „Господар на Пловдив“.

Но точно тази негова особеност носи и несигурността му, изменчивостта – то може да се промени с всеки мач и най-често така става.

То е капризно и обича само победителите: при равните мачове господари на града няма.

В контраст, има и друго прозвище – което нито е изменчиво, нито капризно. То не зависи от резултата на никой конкретен мач, а победителят от дербито му е безразличен.
То не е създадено и ползвано отскоро, а има дълга биография.
То не е част от мода, а изразява традиция.

То няма общо с моментните футболни стойности, а измеренията му са емоционални – те надхвърлят всеки отделен мач, различните периоди на доминация или поколения състезатели.

Това прозвище олицетворява любовта и се въплъщава в израза „Любимец на Пловдив“.

* * *

Close Menu