Дербито и Прозвището

В продължение на десетилетия българската преса нарича с това прозвище нашия клуб – „Пловдивския любимец“.

С различни варианти на прозвището, например „най-популярния пловдивски клуб“, както и при различните имена, които е носел клубът.

Съответно, играчите са наричани „любимците на пловдивчани“, „пловдивските любимци“.

За първи път този израз е използван през 1936 г. (в-к „Воля“, Пловдив), последната, известна засега негова употреба, е през 1986 г. (сп. „Старт“, София).

Разбира се, премного претенциозно или дори горделиво (горделивостта е първият смъртен грях!) би било да кажем, че пловдивчани обичали само Локомотив.
Това би било и невярно.
Разбира се, че не: всички привърженици в града обичали клуба на своето сърце, с еднаква страст. Впрочем, тези клубове не били малко: към 1944 г., например, наброявали осем.

Ала голямата любов на града, тази, която преобладава и прави впечатление, привличайки външните погледи, осезаемата популярност и обаянието, могат да принадлежат на само един клуб измежду всички. Само един може да бъде любимецът.

Както се пее в красивата песен на Емил Димитров, „никой не може да ни отнеме любовта на хората“.

Именно това разказва пресата през 20-ти век – хората в Пловдив имали своя футболен любимец.
Поне на нас и поне досега, но не са известни случаи друг пловдивски клуб да е бил наричан с това прозвище – толкова пъти и толкова години поред.

Навярно и няма такъв – инак би следвало да е получил подобаваща разгласа.

* * *