Дербито и Прозвището

Настоящият текст е посветен на тези тъй трогателни определения за Локомотив: „любимец на спортен Пловдив“, „най-популярния клуб“, „пловдивски любимец“. В продължение на половин век неназовани журналисти ги ползвали в пресата, но наред с тях – и някои много известни имена.

Нещо повече, тези хора, твърде авторитетни, се нареждат сред стълбовете на българската спортна журналистика. При това за всички времена. И никой от тях не е свързан с Локомотив или Пловдив.
Именно с техните думи започваме.

* * *

Иван Селвелиев:

„Резултатът от такъв антагонизъм, от подобна омраза, бих казал, се е отразил и върху посещенията на състезанията. Тази омраза е намерила реален израз при футболните състезания, пред публиката, и затова днес елита на Пловдив е отблъснат от игрището. Официалните власти, които винаги са били от полза за спорта, днес са се отдръпнали. Разбира се, причините за това клубовете трябва да търсят само у себе си. …
Намаляването на интереса отчасти трябва да се търси и в неучастие в състезанията на „Спортклуб“, който е клубът с най-много привърженици в Пловдив. Наистина жалко, но дисциплината преди всичко. …
И най-после, нека кажем и за „Спортклуб“, най-мощната организационна единица в града, но за жалост, сега извън редовете на спорта.“

(„Спорт“, София, 12 май 1943 г., главният редактор на вестника в обзорна статия за пловдивския футбол, написана след посещението му в града.)

Иван Селвелиев, самият той състезател по колоездене и бокс, е собственик на в-к „Спорт“ между 1923 г. – 1944 г. Това издание се превръща в абсолютния авторитет на българската спортна преса, нейния основоположник.

Иван Селвелиев е инициатор за създаване на балканска асоциация на спортните журналисти, в която влизат представители на 7 страни. Наричан е „бащата на българската спортна преса“, в писмо до него през 1978 г. проф. Цонков от тогавашния ВИФ (днешна НСА) споделя: „Никой не би могъл да напише историята на спорта в България, ако не ползва в. „Спорт“.

* * *

Людмил Неделчев:

„Досегашните игри на пловдивските железничари бяха загадка за столичните любители на футбола – победната серия на „Локомотив“ бе така убедителна, че само факторът домакинство можеше да постави под някакво, макар и малко съмнение, отличния старт на най-популярния пловдивски отбор.
Ето защо толкова голям и оправдан бе интересът в София към днешния мач на два от фаворитите – шампиона „Локомотив“ – София и водача в класирането – неговия съименник от Пловдив.“

(„Отечествен глас“, Пловдив, 27 септември 1964 г. Из кореспонденция за мача Локомотив Сф – Локомотив Пд 2:1.)

Людмил Неделчев е роден през 1935 г. След завършване на журналистическия факултет на Софийския университет се посвещава на спортната журналистика. Работи във вестниците „Народна младеж“, „Отечествен фронт“ и „Труд“. Като коментатор в Националната телевизия е отразявал най-големите форуми – Олимпийски игри, Световни първенства. Той е един от коментаторите на първите Летни олимпийски игри, които Националната телевизия предава – Мюнхен`72 г. Заедно с Николай Колев коментират и първата Зимна олимпиада, излъчвана по Националната телевизия – Гренобъл`68 г.
Почива на 13 юли 2006 г.

На 15 март 2010 г. в Музея на спорта в София се връчва новоучредената награда за спортна журналистика. Тя носи името на Людмил Неделчев. Учредена е от инициативен комитет, включващ едни от най-изявените и дългогодишни български спортни журналисти: Асен Минчев, Вера Маринова, Иван Славков, Андрей Кожухаров, Сашо Йовков, Михаил Делев и Хайк Вахрам.

* * *

Стефан Нойков:

„Локомотивци – любимците на спортен Пловдив – трябва да бъдат поздравени за високото си съзнание за отговорност и за пълната мобилизация на силите, с която воюваха за победата от първата до последната минута.“

(„Вечерни новини“, София, 11 март 1965 г. Из репортаж за мача Локомотив Пд – Ювентус 1:1.)

„Наблюдавах Василев в съботния мач на „Локомотив“ (Пд) с „Локомотив“ (Сф) на стадион „Народна армия“. В този мач пловдивските любимци се представиха необичайно слабо, играха без подем и съвсем заслужено загубиха с 0:3. Дали общото спадане на нивото на колектива в тоя мач се отрази и върху Гочето?“

(„Футбол“, София, 26 юни 1968 г. Из очерк за футболиста Георги Василев.)

Стефан Нойков е журналист във в-к „Спорт“ от 1933 г. През 40-те и 50-те години оглавява спортните редакции на вестниците „Изгрев“ и „Вечерни новини“. Автор на редица книги на футболна тематика: „С името на Левски“ (1964 г.), „С футболна топка около света“ (1966 г., съавторство с д-р Ст. Божков), „Записки на спортния журналист“ (1982 г.), „С Левски по дългия път през времето“ (1994 г.).

* * *

Спас Тодоров:

„На елитно равнище са проявите на Бонев, Г. Василев, Паунов. След дългогодишна пауза любимците на пловдивчани отново изпълват техните сърца с радост и надежди.“

(„Народен спорт“, София, 3 октомври 1968 г. Из обзор на есенния полусезон в „А“ група.)

Спас Тодоров през 60-те години е главен редактор на в-к „Футбол“, впоследствие журналист и главен редактор на в-к „Народен спорт“. Той е сред съставителите и редакторите на годишниците „Футбол“ – издания на Българската федерация по футбол, съдържащи историческа и статистическа информация за клубовете.
Автор и съавтор на книгите: „Пред VIII-то Световно първенство по футбол 1966 г. – Англия“ (1966 г.), „Пред IX Световно първенство по футбол. Мексико 1970 г.“ (1970 г.), „Върхове на българския футбол“ (1970 г.), „Галерия на големите футболни треньори“ (1970 г.), „Георги Аспарухов“ (1978 г.) и др.

* * *

Александър Ясников:

„Метеоролозите обещаваха да дойде от запад хладен фронт, но той все не стигаше до Пловдив в този съботен ден. И продължаваше да бъде горещо и душно чак до края на дерби-мача „Локомотив“ – „Тракия“. Донякъде мексикански условия. Едно изпитание за футболистите – и за физическите, и за волевите им възможности. В края на краищата обаче връх взе друго – техниката и смисленото действие при конкретното развитие на дадена акция. В това отношение „Тракия“ превъзхождаше в този ден на стадион „Девети септември“. Дотолкова, че с течение на минутите след поредна хубава комбинация спонтанно избухваха аплодисменти за „канарчетата“. Това не е малко постижение като се има предвид, че по силата на традицията „Локо“ има повече привърженици в Пловдив.“

(„Старт“, София, 2 септември 1986 г. Из кореспонденция за дерби-мача Локомотив – АФД Тракия 1:2.)

Александър Ясников е роден през 1926 г. в София. От 1949 г. работи като спортен журналист, първоначално във в-к „Народен спорт“. През 60-те години е основател и пръв главен редактор на в-к „Футбол“, впоследствие зам.-главен редактор на спортния седмичник „Старт“.

През 1966 г. отразява Световното първенство в Англия, а през 1970 г. – Световното първенство в Мексико. Нарежда се сред пионерите на спортния бридж в България, един от първите организатори на турнири. Владее шест езика.

Съавтор на няколко книги на футболна тематика, сред които „Футбол без тъмни петна“ (1962 г.), „Футбол. Енциклопедичен справочник.“ (1985 г.), „От Уругвай`30 г. до Мексико`86 г.“ (1989 г.).

* * *

Close Menu