Дълбока, традиционна историческа връзка свърза клуба „Локомотив” с арменската общност в Пловдив.
В самото начало, тя тръгнала заради съседството: през 20-те и 30-те години на 20-ти век както „Локомотив” (тогава с име „Спортклуб”), така и арменските спортни клубове споделяли обща територия. Това бил четвърти район на Пловдив, обхващащ източната част на града, включително и Стария град. Именно в подстъпите на Стария град, до Понеделник пазар, бил основан „Спортклуб”, там била и неговата канцелария.
Уви, клубът загубил игрището си заради земетресението от 1928 г. На терена построили жилища пловдивчани, чиито домове стихията отнела.
Когато обаче имало нужда от тренировки, на помощ се притичвали арменските спортни клубове – те отдавали някое от двете си игрища, намиращи се едно до друго край днешния пл. „Шахбазян”.
Спортуващите младежи от арменската общност били основно обхванати в два клуба, и двата сред най-големите и влиятелни измежду аналогичните им в България: „Хоментмен” (основан през 1918 г.) и „Шант” (основан през 1929 г.).
Също поради добросъседските, приятелски отношения, през 1939 г. един от най-изявените пловдивски състезатели облякъл фланелката с червено-черно-бели цветове. Това бил лявото крило Едуард Малхасян.
В началото на 40-те години още един представител на арменската общност се обвързал със Спортклуб. Казвал се Онник Дердерян – неофициален фотограф на клуба. Той бил един от над 3000-те пловдивчани, които подкрепяли тима на финала за Царската купа в София през 1942 г. На неговите именно усилия дължим повечето кадри от мача.
В края на 1944 г. „Шант” променил своето име на „Ереван”, ставайки малко по-късно част от „Спортклуб” – като негов обособен, отделен сектор. По такъв начин връзката между черно-белия клуб и арменската общност се заздравила още повече, скрепена и институционално.
Вследствие на обединението, нови двама играчи влезли в тима с червено-черно-бели цветове: това били вратарите Кеворк Сараян и Сетрак Задикян. Също така, в ръководството на клуба били избрани Вартохи Баграмян и Агоп Арисян.
През 1946 г. името на „Спортклуб” било променено на „Славия”. А секторът „Ереван” се откроявал като един от най-дейните в организационния живот на черно-белите: пет години поред извоювал първа награда измежду всички сектори на Празника на физкултурата. От неговите редици произлезли не само футболисти, но сред боксьорите на клуба от втората половина на 40-те години срещаме имената на Саркис Сахагян, Агоп Ховсепян и Арто Амуджиян.
През лятото на 1949 г. сектор „Ереван” имал инициатива, която била уникална сред останалите структури на клуба – публикувал специално издание. В една от статиите авторът Цецо Куюмджиян, подпредседател на Арменската прогресивна организация “Ереван” Пловдив, пишел: „Ние сме арменци със своята обществено-политическа организация “Ереван”, със специалните задачи и цели да спомогнем за организирането и сплотяването на арменците в България … Пловдив има своя физкултурен сектор към физкултурно дружество “Славия”, в който са събрани всички арменци-физкултурници, със здрава връзка с организацията “Ереван”.
От 1951 г. черно-белият клуб носи днешното си име, „Локомотив”, а част от неговите привърженици неизменно произхождат от пловдивската арменска общност. Имената на нейни представители срещаме през 1966 г. в списъка с наградени деятели на цялото дружество „Локомотив” (не само футбола): Рафи Степанян, Агоп Ховсепян, Онник Беоджиян, Гаро Бардисбанян.
Разбира се, най-голямата гордост оставяме за накрая.
Един от представителите на пловдивската арменска общност се нарежда сред най-обичаните и бележити клубни легенди, като състезател и треньор, записвайки със златни букви постиженията си в летописа на „Локомотив”. Неговото име е всеобщо известно и винаги ще се произнася с признателност: Едуард Ераносян.
Именно заради тези дълбоки исторически връзки, Клубът на привържениците на „Локомотив” Пловдив избра ОУ „Виктория и Крикор Тютюнджиян” за своята благотворителна инициатива.
ГАЛЕРИЯ:
