Мач на ветераните: „Локомотив” Пловдив – „Динамо” Москва.

„- Ваши стари приятели, съотборници и почитатели твърдят с възхищение, че сте разностранен спортист.

– Като ученик във Френския колеж „Св. Августин” в Пловдив играех предимно баскетбол и волейбол, хвърлях копие и диск. Всяка година имаше състезания с Американския колеж в София, срещахме се и с колегите от Истанбул. Организирахме свои олимпийски игри, привличахме много публика.

– Правите мълниеносна кариера във футбола.

– Може би. Една сутрин …. ме извика директорът на колежа. Помислих си: „Каква ли глупост съм направил?”. В кабинета му бяха председателят на „Спортклуб” Пловдив, полковник, треньорът и още двама непознати. Директорът ги представи: „Това са управниците на „Спортклуб”. Искат те за вратар.” Те наистина настояваха да отида във футболния им отбор, защото титулярът се разболял. Това ме изненада. Никога не съм бил футболист, играех само за удоволствие – и дясно крило, и вратар. Шефовете на клуба ме наблюдавали отдавна, единият каза: „Аз го видях как плонжира.” Съгласих се. Цяла седмица тренирах и облякох вратарския екип срещу другия пловдивски тим „Ботев”. Спасих два фамозни удара на лявото крило. Спечелихме. Така започнах.”

Това е част от интервю, дадено през пролетта на 1994 г. по телефона от Франция. Интервюиран е Димитър Антонов, а въпросите задава журналистът Силвестър Милчев, включвайки по-късно интервюто в книгата си „Футболна романтика”.

„Спортклуб“ Пловдив (дн. „Локомотив“) през 1939 г.
„Спортклуб“ Пловдив (дн. „Локомотив“) през 1939 г.
Екипи: черни фланелки, червени гащета, черно-бели чорапи.
Прави, от ляво на дясно: Христо Попов, Стефан Паунов, Любен Дечев, Димитър Батинов, Методи Караянев, Атанас Тодоров, Тома Томов, Петър Рангелов, Георги Киров, Иван Лазаров, Ласло Клайн (треньор).
Клекнал: Димитър Антонов.

Името на Димитър Антонов е легендарно за поколения запалянковци, но сякаш днес лишено от онази известност, която му се полага.

Накратко: роден е на 12 март 1920 г. в София, след завършване на тамошна прогимназия постъпва във френския колеж „Св. Августин” в Пловдив. Още като дете се изявява в секция „Булаир” към „Славия” София, но таланта си на разностранен спортист разгръща най-впечатляващо в Пловдив. Практикува лека атлетика, играе волейбол, баскетбол, тенис на маса (първенец на „Св. Августин” за 1938 г.), футбол – еднакво добър е като крило и вратар. Под рамката се отличава с голямо спокойствие, същевременно е пъргав и смел, широко известен заради акробатичните, шеметни спасявания. Интелигентен, харизматичен, винаги с безупречна спортна екипировка, той бил сред любимците на публиката.

И това започнало още от дебютния му мач:

„Седемнадесетгодишен младеж, без нарочни тренировки, без достатъчна вратарска рутина и без техника, веднага на следния мач заема вратата на „Спортклуб” и само с вродения талант и развитото си чувство се мята от дирек до дирек, спасява страшни удари и… завоюва завинаги мястото си на единствен вратар и сърдцето на публиката.” („Спорт”).

* * *

Close Menu