Мач на ветераните: „Локомотив” Пловдив – „Динамо” Москва.

През септември 1940 г., сред онези 100 000 души на московския стадион „Динамо” било заело своето място и едно малко, 11-годишно момче. То обичало спорта, увличало се по хокея и дори малко по-късно щяло да заиграе като хокеен вратар. Ала и футболът, още повече вратарският пост, били обаятелни за него. Както и останалите зрители, то с удивление гледало изявите на българина Димитър Антонов. Може би (може би, защото никой не може да каже със сигурност), но може би именно в онзи момент то взело решение да стане футболен вратар?…

И наистина станало, при това – един от най-великите футболни вратари на всички времена, а за мнозина и най-великият.
Да, неговото име било Лев Яшин.

Може би именно в онзи момент през 1940 г., запленен от изявите на Димитър Антонов, 11-годишният Лев решил да се посвети на футбола. Може би – кой би могъл да каже?
Навярно, самият той:

(Силвестър Милчев): – „Най-яркото Ви преживяване във футбола?

(Димитър Антонов): – Освен два пъти шампион на България, бях шампион и на Франция. Срещнах се и с руския вратар Лев Яшин. Той пожела да ме види, потърси ме във Франция. Като младеж наблюдавал играта ми, направил съм му силно впечатление. Бил съм за пример. Голям човек беше Лев Яшин. Покани ме в Москва.

* * *