Заради изявите в СССР и тези с екипа на „Спортклуб”, Димитър Антонов бил повикан в националния отбор – дебютирайки на 20 октомври 1940 г. срещу Германия в Мюнхен. След завършване на „Св. Августин” се върнал в родната „Славия”; вече и национален вратар, той станал два пъти шампион на България с „белите” (1941 г. и 1943 г.).

Заминал да следва през 1944 г. във Виена, впоследствие Димитър Антонов се установил в Западна Европа. Заради това през 1947 г. бил показно изключен от спортното движение в България, а „Народен спорт” го заклеймил в нарочна злостна статия.

През същата 1947 г. Димитър Антонов станал шампион на Франция с отбора на „Рубе”. За футболната му класа говори дори само фактът, че в „Рубе” се конкурирал за вратарския пост с Жулиен Даруи – националния вратар на Франция, избран през 1999 г. в анкета на „Л`Екип” за вратар № 1 на Франция за 20-ти век…

Именно такава бе другата историческа „среща” на „Локомотив” Пловдив и „Динамо” Москва – отново преплела две големи фигури, двама легендарни вратари: Димитър Антонов и Лев Яшин. А този исторически спомен отеква днес още по-силно за всеки локомотивец – не само от имената на славните личности, белязали клубния летопис, но и заради това, че днес отново, след много години на пауза, клубът има вратар в националния отбор на България!

Текло е и тече – това ни казва традицията, нейната сила устоява срещу предизвикателствата на времето. А в днешния ден някои от най-обичаните имена, въплъщаващи тази традиция, ще излязат в приятелския мач на „Лаута” – нека отново се насладим на появата им с черно-бялото райе!

* * *