На 5-ти май!

На 5-ти май!

5-ти май!!! Ден на черно-бяла гордост!!! Ден на поредната стъпка към титлата!!!

  • На 5 май Локомотив бе съхранен и направи предпоследната крачка към титлата!
  • Филчо Колев не прие мръсните пари, сложи главата в торбата и нареди: Бийте жълтите!

5 май е една от знаковите дати в по-новата история на любимия ни Локомотив. На този ден общността бе пред угрозата от унищожително разделение през 1999 г., а 5 години по-късно предстоеше много важната предпоследна стъпка към бленуваната от поколения черно-бели сърца шампионска титла. За голяма радост Бог бе с нас и помогна да преодолеем и двете препятствия.

Ще започна с 5 май 1999 г., когато на практика отборът вече бе изпаднал в Б група след серия от безумни ходове на ръководството. Президентът Филчо Колев се бе предоверил на екипа си и предното лято бе направена откровено неудачническа селекция. Абсолютно необяснимо не бе подновен договорът на капитана Христо Колев, който се бе върнал, за да спаси родния си тим от изпадане. И го направи така успешно, че след това бе носен на ръце в съблекалнята от по-младите си съотборници. Заедно с Бащата тихомълком бе разкаран и друг локомотивец – Васко Камбуров. Така отборът бе оставен без лидер, а на негово място дойдоха някакви недоразумения като Острилката от Добрич, Ачето от Септември, Горан от Коньовица, нападателят Нейчев, който не успя дори да стреля към противниковата врата.

Отделно, самият Колев обичаше да взема решения на двойни и тройни „кафета“ и да дава изявления на гореща глава. За капак бе наредил на свой приятел, подполковник от армията, играл във ФК Герганин извор, да стои на пейката до треньора и да дава указания.

Всичко това обаче е простено на Филчо Колев, заради безпрецедентно мъжкото му държане в началото на май 1999 г. Локомотив бе вече в Б група, а Колев бе пред ръба на фалита. Мощна групировка бе включила цялата си сила, за да му вземе имуществото и бизнеса. Предстоеше дерби с Ботев, което на практика нямаше значение за класирането ни, но съседите трепераха, тъй като при загуба отново ставаха потенциален изпадащ.

Със спасяването на любимия си тим още от зимата се бе тогавашният президент Петър Стоянов, с което си спечели и една хубава песен от агитката ни. Край Бирената гастролираха рефери, които режеха глави на гостуващите отбори, а ЦСКА на Мултигруп буквално си полегна, докато от ложата държавният глава усмихнато махаше с жълто-черен шал.

Дните преди дербито на 5 май из черно-бялата общност бе тръгнал слухът, че от най-високо място е наредено Локо да даде дербито, за да се спасят съседите и че хонорарът за полягането вече е предаден. Цялата държавна машина се бе заела да спасява съседите. За по-сигурно бе пратен и реферът Петър Янински (Глигана).

Опасността за черно-бялата общност бе огромна! Ако към изпадането бе прибавено и продадено дерби, на Лаута щяха да останат само пазача и кучето Гергана, кръстено тогава на Гочо Василев. Нямаше да има кой и как да върне вярата на хората.

Точно тук е голямата заслуга на Филчо Колев, който спаси честта не само на Локомотив, а и на дербито. Босът не се поддаде на безпрецедентния натиск и провокации, а се скри в планината на място, където нямаха обхват двата тогава мобилни оператора. Филчо пристигна на стадиона точно след загрявката и преди отборът да излезе на терена. В съблекалнята той каза само: „Ако някой е взел пари, да ги връща! Лично ще го удуша, а след това ще го излежа в затвора. Останаха ми 10 хиляди марки. Давам ги на треньора Владимир Фатов, бийте и ги вземете след това“.

И за да е сигурен, че няма да има мушморошки прояви, Филчо Колев седна на резервната скамейка. И за да не е в ложата с кмета Спас Гърневски, който макар и бивш шеф на Локо като градоначалник се бе заел да спасява съседите, изпълнявайки директивата на управляващата тогава партия.

Самият мач се разви шеметно. Слуховете за уговорка не бяха разколебали общността и въпреки хладното и дъждовно време, Лаута се пукаше по шевовете. За първи път от много време целият стадион бе агитка. Един отбор, един град с хилядолетна история се бе изправил срещу шмекерите, които искаха да му отнемат дербито.

В самото начало агитката пусна димка, а Петър Янински услужливо даде фаул на границите на пеналта. Вратарят ни Стоян Колев още си търкаше очите, а Марин Бакалов вкара гол. Съседите започнаха да пеят песни, изпращащи ни във втория ешелон с грубо обръщение, което впоследствие стана нарицателно за тях из цяла България.

Старата поговорка „Който нож вади, от нож си отива“ проработи и тук. След лошото начало нашите момчета се вдигнаха и още преди почивката Данаил Бачков изравни.

През второто полувреме Локо бе тотален господар на терена. Брилянтна атака на Наско Георгиев бе продължена към Бачков, след чието центриране капитанът Юлиян Джевизов с плонж с глава вкара победния гол. След това Румен Димитров и Васко Колев затвориха подстъпите към вратата ни, а с останалото перфектно се справи Стоян Колев. Лаута ликуваше! Честта на Локомотив и дербито бе спасена!

Настъпи луда локомотивска радост, а Жоро Христолов и Жоро Патишанов, Бог да го прости, дадоха банкет в ресторанта на Гено Карамански „Кошарите“ в Стария град. Цялата агитка се извървя през заведението, което е на броени метри от мястото, където първопроходците от Спортклуб създават любимия ни тим през 1926 година.

Пет години по-късно ситуацията е коренно различна. Тревогите обаче са също големи. Локомотив е на прага да преживее най-голямата си радост. Лелеяната от поколения черно-бели сърза шампионска титла е само на две победи. Първото препятствие е в Бургас на 5 май. Макар и работен ден, хиляда пловдивчани се стичат на стадиона в квартал Лазур, за да подкрепят любимците си.

Мачът не е никак лесен. Предния ден през морския град минава новоназначения директор на Левски Наско Сираков. Край солниците върви мълвата, че Вълкът е оставил половин милион лева отборна премия, ако домакините спрат Локо.

Мачът започва нервно и първото полувреме приключва при 0:0. Положения липсват. Големият коз на треньора ни Едуард Ераносян се оказва Дайо Джайеоба. Нигериецът вкарва страхотен гол и бургазлии са разколебани. След второто попадение домакините рухват, а в самия край Даниел Моралес се разписва просто за протокола. Титлата е все по-близо. „Нам нужна одна победа“, както пее великият Окуджава. И тя бе постигната на 8 май! Три дни по-рано обаче успехът край морето показа, че сме най-достойни за златните медали през паметната 2004 г. Целият път от Бургас до Пловдив бе огласян от любимата ни песен „Шампиони на България ние сме“.

Close Menu