Текстът „Дербито и прозвището“, публикуван вчера в сайта, бе написан непосредствено преди финала за Купата на България. Поводът бе покана от списание „Нула32“ за участие в юнския брой, посветен на пловдивския футбол.

Идеята на екипа на списанието бе за равнопоставеност между двата пловдивски гранда, както и изобщо за балансираност на броя. В крайна сметка, статията бе отхвърлена с такива мотиви:

„За съжаление обаче в този си вид текстът не върши работа на списанието.

Ето някои от слабите места, които открих. Съставен почти изцяло от цитати, трудно комуникира с останалата част от съдържанието и се отдалечава от целта на броя, която не беше да оценяваме или въздигаме някоя от страните, а да отпразнуваме достойнствата на клубовете ни и да ни накара да се гордеем като пловдивчани.
Не намирам стойност в извадките от пресата, защото, за разлика от твоята аргументация, те не стъпват на нищо и са твърде лесно оспорими. Както спомена, това е като да кажем голословно днес, че Локомотив е отборът на Пловдив и да го оставим във въздуха, но значи ли това, че след време твърдението ще е абсолютна истина, понеже някой някога го е написал някъде. Не съм убеден.

Проблемни са ми и моментите, в които отбелязваш, че авторите на публикациите нямат нищо общо с града ни и с Локомотив. Защо тогава да приемаме мнението им за меродавно? За мен медийното спрягане на това кой е любимият и кой е омразният отбор на Пловдив е също толкова лековато, колкото и назоваването на единият от тях за господар, но, както пишеш, само до следващия мач.

Надявам се, не ме разбираш погрешно – не бих одобрил подобен текст и с обратен знак, защото не това е стремежът на броя.“