Право на позиция

Право на позиция

Това обаче, което събужда най-голяма почуда, е двойният стандарт на „Нула32“ към начина на аргументиране.

Статията „Дербито и прозвището” съдържа множество автентични цитати, които имат документален характер. Това позоваване на източници приемаме като задължителен стандарт за всеки исторически текст. Конкретно в статията за Локомотив, журналистическите цитати служат като нейна документална основа. Те показват устойчивостта във времето на прозвището „любимец”, което пресата дава на клуба ни.
Сред тези цитати има особено ценни – защото са думи, изказани от някои от най-големите авторитети на българската спортна журналистика. При това за всички времена.

Например, през 1965 г. Стефан Нойков пише в отзив за мача срещу Ювентус:

„Локомотивци – любимците на спортен Пловдив – трябва да бъдат поздравени за високото си съзнание за отговорност и за пълната мобилизация на силите, с която воюваха за победата от първата до последната минута.“

(”Вечерни новини”, 11 март 1965 г.).

А Стефан Нойков започва пътя си като спортен журналист още през 1933 г., превръщайки се в едно от най-утвърдените имена на професията. Ето защо, когато през 1965 г. определя по такъв начин локомотивци – той много добре знае какво казва.
Мнението му е ценно с поне два свои аспекта: то е безпристрастно, защото Стефан Нойков няма общо с Пловдив; и второ, по-важно: това е мнение на човек, който от десетилетия, по силата на професионалните си задължения, следи българския футбол. Тоест, това е експертно мнение.

Абсолютно същото може да се каже за Спас Тодоров, който през 1968 пише в обзор на полусезона: „На елитно равнище са проявите на Бонев, Г. Василев, Паунов. След дългогодишна пауза любимците на пловдивчани отново изпълват техните сърца с радост и надежди.“ („Народен спорт”, 3 октомври 1968 г.).

Спас Тодоров по същото време е главен редактор на в-к „Футбол”. Той е сред съставителите на годишниците „Футбол“ – издания на Българската федерация по футбол, съдържащи историческа информация за клубовете.
Неговото мнение е ценно със същите два аспекта: то е безпристрастно и, още по-важно – изказано от човек, който е специалист по български футбол.
Тоест, това е експертно мнение.

Според „Нула32“ обаче, експертните мнения нямат стойност, а журналистическите цитати са неподходящи, защото „въздигат“ Локомотив.

Същевременно, списанието публикува текст на историческа тема, който обобщава за всички пловдивчани, споменавайки „безрезервна любов“ или „несекваща любов“ – ала който текст няма нито едно документално позоваване. А предлага твърдения, които, поради липса на посочени източници, пораждат неяснота: това установени и доказуеми факти ли са, или са лично мнение?
Например:
„В годините, през които нашият клуб е изграждал своя облик, най-важни, както и сега, са били хората. Тази огромна любов, този неподправен патриотизъм и родолюбие, които предците ни са носили в сърцата си, са били и причината „Ботев“ да надскочи рамките на града и да се превърне в най-обичаната и уважавана спортна организация в Южна България, наричана неслучайно „гордостта на Тракия“.;

„А пловдивчани доказват безрезервната си любов към своя „Ботев“ при изграждането на първия клубен стадион, когато рамо до рамо членове и привърженици на клуба, със собствени сили и средства, успяват да превърнат градското сметище в красив стадион.”;

(Информация за „Нула32”: през ноември 1925 г. Общината отпуска на Ботев парцел за игрище, като дотогава са направил свои игрища клубовете Св. Августин, Тракийска слава, Победа, Марица, Сокол, Кубрат и Атлетик.
Всички тези игрища са изградени от пловдивчани – членове и привърженици на съответните клубове.

Тракийска слава, например, купува от Общината парцел от 6700 кв. м. край Колодрума, където построява игрище. На 18 септември 1925 г. в-к „Спорт” публикува негова снимка, наричайки го „единственото в цяла Южна България по големина и уредба.”

Игрището включително разполага и с тенис корт, на който през лятото на 1925 г. Тракийска слава посреща А. С. 23 София и Черноморец Бургас.)

„Истината е, че „Ботев” винаги е бил в градския мач. Без значение кой от множеството местни клубове е бил негов съперник през годините. И това се е дължало както на спортните успехи на „жълто-черните“, така и на несекващата любов на пловдивчани към него.“;

„Дори през черното десетилетие в началото на 21 век нищо не е било в състояние да спре пловдивчани да обичат своите любимци. Това се доказва с футболните срещи на „Ботев” във „В” група, когато поваленият гигант, който се опитва отново да си стъпи на краката, е подкрепян от многохилядните си привърженици из всички краища на страната.”;

„Да, купата стана черно-бяла, но любовта на хората завинаги ще остане жълто-черна.“.

Close Menu