Ако трябва да сме справедливи, то последното от цитираните изречения няма и как да се аргументира документално – защото касае бъдещето…
Отвъд сарказма, това само по себе си е вече абсурдно – как е възможно „Нула32“ да даде трибуна на текст, съдържащ такова спекулативно, хайде няма да кажем ясновидско изказване?!
И какво излиза?
Хора, които са сред най-изявените футболни експерти и са необвързани с Локомотив – нямат място на страниците на списанието.
А когато цитираме техните думи за Локомотив – това е „въздигане“.
Обаче друг, който не познава елементарни факти от футболната история и е клубен служител – има място на страниците на списанието.
А когато пророкува за бъдещето или изказва декларативни твърдения, обобщавайки за всички пловдивчани – това е годно за публикуване?!
Дълбоко разочароващ е този двоен стандарт от страна на „Нула32“, което списание мнозина привърженици на Локомотив уважават и четат. Именно на тях, пък и на всички останали локомотивци, сме длъжни да обясним защо в юнския брой, посветен на футбола, няма историческа статия за Локомотив.
Смятаме, че и екипът на списанието, носейки отговорност пред читателите, би следвало да предложи някакво обяснение.
Защото човек може да не е специалист по футболна история и затова да не знае, че през 1937/38 година два варненски отбора спорят за титлата.
Обаче не се изискват специални познания, още повече за интелигенти хора като създателите на списанието, та да се направи разлика между цитиране на чуждо мнение и декларативност.
Ами то, както е тръгнало с такива голословия – скоро „Нула32“ ще ни информира, че клубът Ботев е наричан от българската преса през ХХ век с прозвището „Пловдивския любимец“.
Да, глуповата шега е, но пък какво пречи – щом няма нужда да се цитират каквито и да било доказателства!…
Господа от „Нула 32“, как е възможно?!
