Вечният мач на Пловдив и финала за Купата: гласове от Историята
1 юни 1983 г., Националния стадион в София

Вечният мач на Пловдив и финала за Купата: гласове от Историята

* * *

В дните преди финала може често да се прочете, че този мач е първият финал за купа между двата клуба. И да, и не. На национално равнище безспорно е така, но има един-единствен друг случай, когато големите съперници са си оспорвали купа във финален мач.

Става дума за 1943 г. и финала за купа „Тримонциум“. Учредена през 1933 г. от Пловдивската община, за нея се състезавали всички тимове на града в преки елиминации (обичайно, до 1944 г., това били осем отбора).

Поради кончината на Цар Борис III и обявения траур, то през есента на 1943 г. бил отложен стартът на градското първенство. Така че турнирът за купа „Тримонциум“ се явявал първото изпитание за сезона.
До финалния мач на 24 октомври 1943 г. достигнали вечните пловдивски съперници, Спортклуб и Ботев. Различен бил пътят им: спортклубци показали добра форма, преодолявайки двата съперника до финала съответно с 4:2 и 4:0. Ботев изпитал повече трудности – 2:1 в първия кръг и 3:1 на полуфинала срещу съперник, в чийто състав фигурирали множество юноши.

Така двамата големи съперници на пловдивския футбол щели за пръв път да се срещнат на финала за „Тримонциум“.
Дотогава Спортклуб имал една купа и един неуспешен финал.
Ботев все още не бил печелил купата, имайки два загубени финала.

На 24 октомври 1943 г. финалният мач за „Тримонциум“ завършил 0:0 в редовното време, както и след двете продължения. Преиграването било насрочено за след точно седмица. Ето какво анонсирала „Воля“ преди втория мач:

„В неделя, 31 т.м., пловдивските клубове „Спортклуб“ и „Ботев“ ще се срещнат за втори път на финално състезание, за да определят тазгодишния носител на купата „Тримонциум“. Миналата неделя, след 120 минути игра и въпреки пълното надмощие на спортклубци, победител не можа да се излъчи. Навярно, спортклубци горчиво съжаляват, че още тогава не можаха да грабнат победата, та сега да не се мъчат пак. Но какво да се прави, когато имаха толкова голям малшанс, та от 20 стопроцентови възможности за гол, един такъв не можаха да отбележат. Те, обаче, дадоха висококачествена игра и доказателства за първокласен тим. Смислено свързаната им игра далеч надмина тая на гостуващите неотдавна елитни софийски клубове и остави приятно впечатление сред публиката.
Понастоящем и двата тима усилено се подготвят за мача в неделя. Ботевистите се надяват, че няма да бъдат толкова слаби, както при първото състезание. А любимеца на пловдивската спортна публика – „Спортклуб“, разчита на сигурна победа. Спортклубци дори сериозно разправят, че щели да върнат на ботевистите едно поражение с големи лихви. Ще видим.“ („Воля“, 29 октомври 1943 г.).

Въпреки отличния тим и добрата му форма, макар че повели в първата минута на преиграването (Стефан Паунов), но спортклубци отстъпили с 1:3.

Така Ботев спечелил за първи път купа „Тримонциум“.

24 октомври 1943 г., отборите на Спортклуб (отляво) и Ботев (отдясно) преди финала за купа „Тримонциум“
24 октомври 1943 г., отборите на Спортклуб (отляво) и Ботев (отдясно) преди финала за купа „Тримонциум“

 

Close Menu